спòрен1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. За който има или може да се води спор. Съдът урежда спорните въпроси. Спорна зона.
спòрен2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който дава добри резултати. Да работим! Имаме широки / поприща за славен, спорен труд. Вазов. Два дни Станка, Дочка и Слав събираха царевични стъбла за горене Работата беше лека и спорна, та всички бяха весели и доволни. Г. Караславов.
|