|
спòрност1, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от спорен1. Спорността на това твърдение е голяма.
спòрност2, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от спорен2. Орачо! Зла е за теб съдбата, / на твойта мъка без край голяма / награда, спорност все няма, няма! Яворов.
|