|
спòря, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Водя спор, препирам се за нещо. Той спори, говори разпалено, дори се скарва някъде и е готов и на скандали. Йовков. Ние спориме / двама със дама / на тема: / „Човекът във новото време“. Вапцаров. Другари, не спорете, а кажете мнението си спокойно и искрено. Хар. Русев.
споря̀. Само 3 л. спорѝ, мин. св. споря̀, прич. мин. св. деят. споря̀л, -a, -o, мн. спорèли, несв., непрех. 1. Давам добър резултат. Удряше, но бате / недоволен беше, / че трудът на кака / никак не спореше. Чичо Стоян. 2. Обикн. с кратките дат. форми на личн. местоим. ми, ти, му и пр. — имам успех в нещо, върви ми леко. Гледам, че ви не спори работата, та рекох да ви помогна. Влайков. Аз се опитвах понякога да работя на хармана, но не ми спореше. Йовков.
|