спосòбен, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който има способности; даровит, талантлив. Виждам ви, че сте способна учителка Още нова, неопитна и непосветена, но отлично подготвена. Елин Пелин. Иван е един много способен, много даровит момък. Д. Калфов. 2. Годен за нещо. Всички млади и способни да носят оръжие жители на Борово се поканват да се явят доброволно при революционния съвет. Кр. Велков. 3. Който е в състояние, който може да извърши нещо. Никога не бих повярвал по лицето на тая жена, че е способна за такава подлост. Вазов. Омраза и гняв закипяха в душата му Той не беше вече способен да мисли. Йовков.
|