спосòбност, -ттà, мн. -и, ж. 1. Обикн. мн. Вродена възможност за умела, творческа проява в дадена област; дарба, заложба, талант. Съвременната наука признава на жената еднакви способности с мъжа и равни права с него. Вазов. Тоя млад човек притежаваше редки способности и голяма интелигентност. Йовков. Геракът ценеше нейните способности, осланяше се на нейния ум и грижи. Елин Пелин. 2. Умение, възможност да се извърши нещо. Той почувствува тука, че се е лишал от способността да мисли. Вазов. Манолаки се парализира и изгуби способността си да говори, онемя напълно. Йовков. 3. Свойство. Най-важното свойство на живата материя е нейната дразнимост, т. е. способността ѝ да реагира на външни дразнения.
|