спотàйвам, -аш, несв.; спотая̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Прикривам, пазя нещо в тайна; затаявам. Той лежеше неподвижен, дори спотайваше дъха си, за да не безпокои нея. Дим. Талев. спотайвам се, спотая се страд.