споя̀вам, -аш. несв.; споя̀, -ѝш, мин. св.-ѝх, св., прех. 1. Съединявам, обикн. метални части, със запойка; запоявам. Високо в покрива оксижениста / споява и последната греда, / а пламъкът блести като звезда / на дневното небе очистено. Ламар. 2. Прен. Крепко съединявам; сплотявам, обединявам. Спокойната и уравновесена дружба спояваше съжителството на тия хора. А. Гуляшки. споявам се, споя се страд.
|