справедлѝв, -а, -о, прил. 1. Който действа съгласно с правдата, с истината; обективен, безпристрастен. Първенците и по-старите хора, които някога уреждаха селските работи, гледаха да бъдат добросъвестни и справедливи. Йовков. Той е справедлив и ще чуе народния глас и молбата народна. Дим. Талев. Справедлив съдия. 2. Който е основан на истината, на правдата. Той повика по-първите хора и най-напред разделиха снопите по равно на четири дяла. Делбата бе справедлива. Елин Пелин. Справедлива присъда. Справедливо наказание. || Който е такъв, какъвто трябва да бъде; основателен. Гражданко, твоето негодувание е справедливо. Вазов. Справедлива критика. Справедливи укори.
|