спрèтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Спретнат. Доведе тя от бащино му село / къщовница и угледна, и спретна. П. П. Славейков. Никога не се ѝ виждало / от Славка мома поумна, / по-умна и по-хубава, / по-спретна и по-напета. Ц. Церковски.