спрèчквам се, -аш се, несв.; спрèчкам се, -аш се, св., непрех. Разг. Скарвам се с някого. Аз даже щях да му искам благословията, но се спречкахме за тия пусти пари. Вазов. Никой не смееше да се обади, да се спречка или скара с тях. Йовков.