сприкàзвам се, -аш се, несв.; сприкàжа се, -еш се, мин. св. сприкàзах се, св., непрех. Диал. Влизам в разговор; заприказвам се. Никога вече не ще се прегърнеме ние като братя, не ще се сприкажеме и посъветваме като братя. В. Друмев. Лицето му ми се стори познато, та и той ме изгледа усмихнато, без да смее да се сприкаже. Вазов. Доста отдавна не бях се срещал и сприказвал по-отблизо с чичо Стайко. Влайков.
|