спрѝхав, -а, -о, прил. Който лесно се раздразня, избухва; несдържан, нервен, избухлив. Беше зъл, сприхав, не даваше дума да се каже насреща му. Йовков. Душеше ме по цели дни злоба. Станах сприхав, влязох в свади с колегите си. Г. Райчев.