спрѝхавост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на сприхав. Иван наистина не даде повод за кавги, но Еньовата сприхавост беше знайна. Елин Пелин. 2. Държане, проява на сприхав човек. Той пренасяше търпеливо всички сприхавости и несправедливости на новия си началник. Вазов.
|