спу̀кан, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от спукам. 2. Като прил. Който е пукнат. Спукана паница. Спукана гума. Спукана глава. □ Спукана ми е работата — положението ми е много лошо, много опасно. Една думица ако пошъпна, спукана ви е работата. Вазов.