спу̀кване ср. Отгл. същ. от спуквам и от спуквам се. Шофьорът спира кормилото, когато чуе гърмеж от спукване на гумата. Елин Пелин. □ До спукване — до възможния краен предел. Сърцето ѝ биеше до спукване, тя се задъхваше от болки, от тревога и страх. Г. Караславов.
|