спу̀скам и спу̀щам, -аш, несв.; спу̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. спу̀снат, св., прех. 1. С пускане свалям надолу; пускам. Трябва да спуснем един от нас в дупката! Вързали го с едно въже и почнали да го спущат. Ран Босилек. Гробарите спуснаха ковчега и почнаха да го заравят. Дим. Димов. Тъкачев, който се канеше да извади вода от кладенеца, спусна кофата. Г. Караславов. || Отпускам, свалям. Той поиска да подаде ръка, но веднага я спусна уплашен. Вазов. Тя спусна крака си от последното стъпало и тръгна към тях. Йовков. Раца спусна запретнатите си ръкави, сложи ръце в скута си и се умълча. Дим. Талев. || С пускане давам от високо някому нещо. Мнозина ми даваха тютюн и цигари, а нощно време ми спущаха кибрит, скрито, през една дупка. З. Стоянов. Спусни стълбата, за да се кача. 2. Поставям във вода (за кораб, лодка и под.). Спускам три сала по Дунава. 3. Помествам, намествам някакво приспособление, за да затворя или да пусна в действие нещо. Аз забравих да спусна завесата на вратата на нашето купе. Вазов. Продавачите спущаха бързо ролетките на магазините си. Дим. Димов. Спускам мандалото. Спускам секретната брава на вратата. спускам се, спущам се, спусна се страд. Бъчвата е тежка, да се спуща бавно.
|