спу̀скам се и спу̀щам се, -аш се, несв.; спу̀сна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Слизам надолу. Той се спусна бавно-бавно по стълбите на грамадното скеле и се намери долу. Елин Пелин. Той дигна един дървен капак на пода и се спусна по тясна дървена стълба в зимника под дюкяна. Дим. Талев. Козарят се спусна по стръмните баири към селото. К. Ламбрев. || За сълза — търкулвам се, падам. По лицето на Ванко се спуснаха няколко сълзи. Кр. Велков. 2. Запътвам се бързо, стремглаво към някого или към нещо; втурвам се. Спусна се Никола изумен, отчаян, разбута навалицата и падна разбит до студеното ѝ мъртво тяло. Елин Пелин. Веднага свиха на ляво и се спуснаха из улицата. Вазов. Конят лежеше на земята Спуснаха се всички да помагат. Йовков. 3. Налитам, нахвърлям се срещу някого или нещо. Като хала се спуснаха въоръжените конни жандарми срещу мирната публика. Ал. Константинов. Никой не се обади, кучето се спущаше отгоре му и лаеше. Йовков. Той се съвзе, спусна се върху побойника, протегна ръце, за да се вкопчи за врата му, но не успя. А. Гуляшки. 4. Прен. За нощ, мрак, студ и под. — наставам, настъпвам, падам. Когато нощ се спусне над земята, / самин кат плаха сянка в тъмнината / заскитвам аз сред тъмните градини. Дебелянов. Когато стигна в полето, нощта беше паднала вече. Откъм балкана се спусна хлад. Г. Райчев. Тишина се бе спуснала над града — странна, непривична тишина. П. Славински. || Прен. За мъгла, облак и под. — разстилам се, падам ниско. Черни облаци се спуснаха от небето със страшни светкавици и се сляха с бурните води. Елин Пелин. На сутринта мъглата се е спуснала доземи и мокри всичко. К. Константинов. Небето се спусна ниско, захлупи земята, притъмня. А. Гуляшки. 5. Простирам се надолу. Стръмни, облечени с гора урви, се спускат надолу стремително. Вазов. Някъде от самите върхове на гората се отделят и се спущат чак до долу само две стъбла от дива лоза. Йовков. От срещния връх се спущаше прашен път. Елин Пелин. || За коса и др. — падам надолу, увисвам. Светлорусите му коси от лявата страна бяха позагладени, а от дясната се спускаха на вълни до самото рамо. Г. Белев. Две нови бръчки, сякаш следи от сълзи, са се спуснали надолу по лицето. А. Каменова.
|