спу̀сък, мн. -ци, ж. Част от механизъм на огнестрелно оръжие, която се натиска с пръст при стреляне; езиче. Старецът отново взе пушката, прицели се и дръпна спусъка. Ем. Станев. Ватагин за миг се обърна назад, натисна спусъка на пистолета си и единият от нападателите се повали мъртъв на земята. К. Ламбрев. Златан стреляше, като натискаше до болка спусъка, сякаш това би помогнало картечницата да трака по-бързо. П. Вежинов.
|