спъ̀вам, -аш, несв.; спъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. спъ̀нат, св., прех. 1. Преча на свободното движение на някой, който върви; препъвам. Увивал се (смокът) около краката им, спъвал ги като с въже. Йовков. Какво ми се вреш е краката, ще ме спънеш! Дора Габе. Една лисица се сплете в предните му крака, спъна го и той коленичи. О. Василев. 2. Турям на краката на животно или на човек въже, верига и под., за да не бяга. Краката му спънаха като у кон, колкото да може да пристъпя. Ст. Загорчинов. И като забрави, че краката му са спънати, а ръцете стегнати във вериги, спусна се да го удари. Ст. Загорчинов. || Спирам движението на колело на превозно средство, чрез някакво приспособление. 3. Прен. Смущавам, затруднявам правилния вървеж на нещо; задържам, забавям, затруднявам. Мрежа от интриги спъваше всяка негова стъпка. Вазов. Недоверието на селяните един към друг, упоритата им привързаност към изпитаното и старото — всичко това спъваше работата. Йовков. Ти никога в нищо не си ме спъвала, никога не съм те чувствувал като тежък товар. Дим. Талев. спъвам се, спъна се страд.
|