спъ̀вам се, -аш се, несв.; спъ̀на се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. При ходене закачам крака си о някаква пречка, преграда и залитам. Те се спънаха в една купчина пръст. Елин Пелин. Тя излитна навън, на най-долното стъпало се спъна, полетя напред, ожули си коляното, скочи пак и хукна навън. Г. Караславов. Спъна се в някакъв сух корен и се струпали върху камънаците по целия си ръст. Хар. Русев. 2. Рядко. Запъвам се при говорене. Който се спъва и не чете добре, учителят ще му плесне шамар. Влайков.
|