спъ̀нат, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от спъна. 2. Като прил. а) Който е със завързани крака. Жива душа няма наоколо. Само тук-там спънати говеда пасат из ливадите. К. Константинов. б) За говор — който не е гладък; заекващ. Моето спънато рецитиране не е пригодно да предаде характерния им тон. П. П. Славейков.
|