спъ̀нка ж. 1. Нещо, което пречи за свободното движение. Попаднахме в областта на изпадалите борове и ели. Хиляди изгнили трупове препречваха вървежа ни и туряха спънка на всяка наша крачка. Вазов. Пътят им беше препречен с безброй спънки, височинки и височини, каменисти гребени, влажни падини и какво ли не щеш. Ив. Хаджимарчев. 2. Прен. Това, което пречи за извършването на нещо. Вие сте в ротата още от началото. Разкажете какви нередности сте видели, какви спънки сте имали. П. Вежинов. Ще срещнат ли пак спънки? Ще се сблъскат ли с бюрокрацията и чиновническото нехайство? Г. Караславов. 3. Диал. Въже, с което връзват краката на животно, за да не бяга при паша.
|