спъ̀ржвам, -аш, несв.; спъ̀ржа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Запържвам. Мамо ма — обърна се тя, — има малко сланинка от вчера, да спържа ли с нея фасула? — Спържи го, спържи го, защо да го не спържиш! — отвърна старата като е просъница. Г. Караславов. 2. Прен. Изсушавам, съсухрям, прегарям. Ние спим, протегнали измокрени нозе към огнището. Огънят не само изсуши, но и спържи цървула ми. Яворов. Сушата ги (царевиците) спържи, листата им пожълтяха без време. Г. Караславов. спържвам се, спържа се страд.
|