спъ̀тница ж. Жена спътник. Тръгва след него и спътницата му. Ал. Константинов. Мъжът спокойно държеше кормилото и от време на време хвърляше бърз поглед към спътницата си. К. Константинов. || Обр. Вярата за него беше неделима спътница на работата му. Йовков. Грижа, спътница в нерад и стръмен път! Дебелянов.
|