спя, спиш, мин. св. спах, св., непрех. 1. Намирам се в състояние на сън. Войниците вече спяха, легнали един до други на голата земя, без завивка, сложили глава на раниците си. Йовков. В ниската дървена люлка спеше малката ѝ щерка. Дим. Талев. Хайде сега да спите, утре ще ви събудя рано! Дора Габе. || Прекарвам нощта в сън у някого или някъде. Не знаеш ли, че пристигна полкът? Двама офицери ще спят у вас. М. Кремен. През нощта Кръстевица спа при дъщеря си. Г. Караславов. 2. Прен. Намирам се в състояние на пълен покой. Около му природата вече дълбоко спеше. Вазов. Върху водите на бента спят спокойно гъстите сенки на върбите. Елин Пелин. Спи градът в безшумните тъми. Дебелянов. Селото спи след дневната умора. Н. Ракитин. Пристанището спеше в омарата на късния следобеден час. Д. Добревски. 3. Прен. Неодобр. Не проявявам никаква дейност, бдителност; бездействам. Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно, / в безчувственост нехайна. Яворов. Спите, а наоколо ни ходят хайдути. Йовков. Беше съвсем очевидно, че подпоручик Личев не спи, че е готов да се бори, че навярно крои нещо зад гърба му. П. Вежинов. 4. Прен. Лежа умрял, почивам. Но що паднахте тук, деца бурливи? / За трон ли злат, за някой ли кумир? / Да беше то — остали бихте живи, / не бихте срещали тъй горделиви / куршума. Спете в мир. Вазов. Бедно селско гробище. / Едва ли / другаде покойниците спят / тъй спокойно, както тук край село. П. П. Славейков. □ Да спи зло под камък (разг.) — да не се говори за нещо, от което може да има неприятни последици. Аз зная отде взе пари за автомобила, който си купи. Но нека спи зло под камък. М. Марчевски. На това ухо спя (разг.) — осланям се на нещо несигурно и не виждам опасността. Лесно е, Витомире, с наздравици врага да побеждаваш. Спи на това ухо, че е далеко от нашата черга. Ст. Загорчинов. Спи ми се — наляга ме сън. По гласа тя позна Даскала. — Какво — не ти ли се спи? Ив. Мартинов. Спя като заек — спя леко, та съвсем лесно се будя. Светлината събуди Рашида, който спеше като заек — на щрек. Цани Гинчев. Спя като заклан — спя дълбоко, непробудно, обикн. след тежка умора.
|