Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	спад спадам спадане спадна спазаря спазарявам спазаряване спазвам спазване спазма спазматичен спазматично спазя спален спалня спанак спаначен спаначник спане спарвам спарвам се спарване спарен спаржа спартакиада спартанец спартанка спартански спаружа се спаружвам се спаружване спаруша се спарушвам се спарушване спаря спаря се спарявам спарявам се спаряване спасение спасител спасителен спасителка спасително спасовден спасовденски спастря спастрям спастряне спася спасявам спасяване спатия спахийски спахийство спахилък спахия спедитор спедиторски спека спека се спектакъл спектрален спектроскопичен спектроскопия спектър спекула спекулант спекулантка спекулантски спекулантство спекулативен спекулация спекулирам спекулиране спепеля спепелявам спепеляване сперма сперматозоид спермацет спермацетен спермацетов спестител спестителка спестителски спестовен спестовник спестовница спестовно спестовност спестя спестявам спестяване спец специален специализация специализирам специализирам се специализиране специалист специалистка специалитет специално специалност специфика спецификация специфицирам специфициране специфичен специфически специфично специфичност спечелвам спечелване спечеля спечен спеша спешавам спешаване спешен спешене спешно спешност спикер спин спипам спипвам спипване спир спирала спирален спирално спираловиден спираловидно спиралообразен спиралообразно спирам спирам се спиране спирателен спирач спирачен спирачка спиритизъм спиритист спиритистка спиритически спиритуален спиритуализъм спиритуалист спиритуалистичен спиритуалистка спиритуално спирка спирнтуалистически спирт спиртен спиртник спиртност спиртов спиртомер спиртосам спиртосвам спиртосване списание списател списателски списателство списвам списване списък спитвам спитване спитя спица спицерин спицерия спичам спичам се спичане сплав сплавя се сплавям се сплавяне спластя спластявам сплатя сплаша сплашвам сплашване сплашен сплашено сплащам сплащане сплескам сплескан сплесквам сплескване сплеснат сплета сплетен сплетено сплетник сплетница сплетничество сплетня сплин сплина сплит сплитам сплитам се сплитане сплитка сплотен сплотено сплотеност сплотя сплотявам сплотяване сплувам се сплуване сплут сплуя се сплъстен сплъстя сплъстя се сплъстявам сплъстявам се сплъстяване спобутам се спобутвам спобутване спогаждам спогаждам се спогаждане спогвам спогване спогледам се спогледвам се спогледна се споглеждам се споглеждане спогна спогодба спогодително спогодя спогодя се спогодявам спогодявам се спогодяване спогонвам спогонване спогоня сподавен сподавено сподавя сподавям сподавяне сподвижник сподвижница сподвижничество споделя споделям споделяне сподирвам сподирване сподиря сподирям сподиряне сподобя сподобя се сподобявам сподобявам се сподобяване споен споеност споител спойвам спойване спойка спокоен спокойно спокойност спокойствие сполай сполетя сполетявам сполетяване сполитам сполитане сполука сполуча сполучвам сполучване сполучлив сполучливо сполучливост спомагам спомагане спомагателен спомагателно спомвам спомвам си спомване спомен спомена споменавам споменаване споменувам споменуване спомня спомня си спомням спомням си спомняне спомогна спомоществовател спомоществователка спонтанен спонтанно спонтанност спор спора спорадичен спорадично спорадичност споразумение споразумея се споразумявам се според спорен спорене спорно спорност споров спорт спортен спортист спортистка спортно спортувам спортуване споря способ способен способност способствам способстване спотайвам спотайвам се спотайване спотая спотая се спотаявам спотаявам се спотаяване спотирвам спотирване спотиря спотирям спотиряне спотулвам спотулване спотуля спотулям спотуляне спохаждам спохаждане споходя спохождам спохождане споя споя се споявам споявам се спояване спра спра се справа справедлив справедливо справедливост справка справочен справочник справя справя се справям справям се справяне спрасен спревара спреварвам спреварване спреваря спреварям спреваряне спрегаем спрегна спрежение спрепвам се спрепване спрепна се спретвам се спретване спретен спретна се спретнат спретнато спретнатост спретно спречкам се спречквам се спречкване сприкажа се сприказвам се сприказване спринт спринцовка сприхав сприхаво сприхавост сприя сприятеля сприятеля се сприятелявам сприятелявам се сприятеляване спроти спрягам спрягане спрямо спуза спукам спукам се спукан спуквам спуквам се спукване спуск спускам спускам се спускане спусна спусна се спусък спущам спущам се спущане спъвам спъвам се спъване спъна спъна се спънат спънато спънка спържа спържвам спържване спътник спътница спътнически спътничка спя спявка	спя, спиш, мин. св. спах, св., непрех. 1. Намирам се в състояние на сън. Войниците вече спяха, легнали един до други на голата земя, без завивка, сложили глава на раниците си. Йовков. В ниската дървена люлка спеше малката ѝ щерка. Дим. Талев. Хайде сега да спите, утре ще ви събудя рано! Дора Габе. \|\| Прекарвам нощта в сън у някого или някъде. Не знаеш ли, че пристигна полкът? Двама офицери ще спят у вас. М. Кремен. През нощта Кръстевица спа при дъщеря си. Г. Караславов. 2. Прен. Намирам се в състояние на пълен покой. Около му природата вече дълбоко спеше. Вазов. Върху водите на бента спят спокойно гъстите сенки на върбите. Елин Пелин. Спи градът в безшумните тъми. Дебелянов. Селото спи след дневната умора. Н. Ракитин. Пристанището спеше в омарата на късния следобеден час. Д. Добревски. 3. Прен. Неодобр. Не проявявам никаква дейност, бдителност; бездействам. Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно, / в безчувственост нехайна. Яворов. Спите, а наоколо ни ходят хайдути. Йовков. Беше съвсем очевидно, че подпоручик Личев не спи, че е готов да се бори, че навярно крои нещо зад гърба му. П. Вежинов. 4. Прен. Лежа умрял, почивам. Но що паднахте тук, деца бурливи? / За трон ли злат, за някой ли кумир? / Да беше то — остали бихте живи, / не бихте срещали тъй горделиви / куршума. Спете в мир. Вазов. Бедно селско гробище. / Едва ли / другаде покойниците спят / тъй спокойно, както тук край село. П. П. Славейков. □ Да спи зло под камък (разг.) — да не се говори за нещо, от което може да има неприятни последици. Аз зная отде взе пари за автомобила, който си купи. Но нека спи зло под камък. М. Марчевски. На това ухо спя (разг.) — осланям се на нещо несигурно и не виждам опасността. Лесно е, Витомире, с наздравици врага да побеждаваш. Спи на това ухо, че е далеко от нашата черга. Ст. Загорчинов. Спи ми се — наляга ме сън. По гласа тя позна Даскала. — Какво — не ти ли се спи? Ив. Мартинов. Спя като заек — спя леко, та съвсем лесно се будя. Светлината събуди Рашида, който спеше като заек — на щрек. Цани Гинчев. Спя като заклан — спя дълбоко, непробудно, обикн. след тежка умора.

Речник