сравнѝтелно нареч. 1. В съчет. с предлога с — ако се сравни с, в сравнение с. Но през време на робството националното съзнание на българите, сравнително с културността им, е расло доста бързо. П. П. Славейков. Тази година, сравнително с миналата, посевите са много по-добри. 2. Общо взето, изобщо. Директорът е сравнително млад човек, надарен със забележителни ораторски способности. Св. Минков. Пътувах сравнително добре.
|