Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
сработвам
сработвам се
сработване
сработя
сработя се
сравнение
сравнителен
сравнително
сравня
сравнявам
сравняване
сражавам се
сражаване
сражение
сразя
сразявам
сразяване
срам
срамежлив
срамежливо
срамежливост
срамен
срамене
срамлив
срамливо
срамливост
срамниче
срамно
срамота
срамотен
срамотия
срамотно
срамувам се
срамуване
срамя
срамя се
срасна
срасна се
сраствам
сраствам се
срастване
сребреене
сребрене
сребрея
сребрея се
сребрист
сребристо
сребристобял
сребро
сребробял
среброглав
среброкос
сребролюбец
сребролюбив
сребролюбие
сребролюбка
среброткан
сребря
сребърен
сребърник
сред
среда
среден
среди
средиземен
средиземноморие
средиземноморски
средина
средище
средищен
среднист
среднистка
средно
средноазиатски
среднобългарски
средновековен
средновековие
средногорец
средногорие
средногорка
средногорски
средноезичен
средноимотен
средношколец
средношколка
средношколник
средношколски
среднощ
среднощен
средняк
средняшки
средопостен
средопостница
средорек
средословен
средословие
средоточие
средство
срежа
сресвам
сресване
срета
сретен
среша
срешвам
срешване
среща
срещам
срещам се
срещане
срещен
срещна
срещна се
срещу
срещулежащ
срещуположен
срив
сривам
сривам се
сриване
срина
срина се
сритам
сритвам
сритване
сричам
сричане
сричка
срия
срия се
сроден
сродник
сродница
сродство
сродя
сродя се
сродявам
сродявам се
сродяване
срок
срочен
срочно
срутвам
срутвам се
срутване
срутина
срутя
сръбвам
сръбване
сръбкиня
сръбна
сръбски
сръгам
сръгвам
сръгване
сръдла
сръдлив
сръдльо
сръдня
сръндак
сръчен
сръчкам
сръчквам
сръчкване
сръчно
сръчност
сряда
срязвам
срязване

сравня̀вам1, -аш, несв.; сравня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Съпоставям едно нещо с друго, за да установя приликата или разликата помежду им. Сега, като ги сравнява с Фиката, вижда каква голяма разлика има между двамата. Г. Караславов. Но ето, гледайте моя костюм и сравнявайте с вашия. Н. п. Филипов. 2. Уподобявам, приравнявам, оприличавам. Хората справедливо захванаха да сравняват това време със страшната 1876 година. Влайков. сравнявам се, сравня се страд. Хубава и горда, тя прекрачва прага на Младеновата къща. Коя би могла да се сравни с нея? К. Петканов.

сравня̀вам2, -аш, несв.; сравня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. В съчет. сравнявам със земята — напълно съсипвам. Жаден за мъст, той реши съвършено да го съсипе, със земята да го сравни. Влайков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.