Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
сработвам
сработвам се
сработване
сработя
сработя се
сравнение
сравнителен
сравнително
сравня
сравнявам
сравняване
сражавам се
сражаване
сражение
сразя
сразявам
сразяване
срам
срамежлив
срамежливо
срамежливост
срамен
срамене
срамлив
срамливо
срамливост
срамниче
срамно
срамота
срамотен
срамотия
срамотно
срамувам се
срамуване
срамя
срамя се
срасна
срасна се
сраствам
сраствам се
срастване
сребреене
сребрене
сребрея
сребрея се
сребрист
сребристо
сребристобял
сребро
сребробял
среброглав
среброкос
сребролюбец
сребролюбив
сребролюбие
сребролюбка
среброткан
сребря
сребърен
сребърник
сред
среда
среден
среди
средиземен
средиземноморие
средиземноморски
средина
средище
средищен
среднист
среднистка
средно
средноазиатски
среднобългарски
средновековен
средновековие
средногорец
средногорие
средногорка
средногорски
средноезичен
средноимотен
средношколец
средношколка
средношколник
средношколски
среднощ
среднощен
средняк
средняшки
средопостен
средопостница
средорек
средословен
средословие
средоточие
средство
срежа
сресвам
сресване
срета
сретен
среша
срешвам
срешване
среща
срещам
срещам се
срещане
срещен
срещна
срещна се
срещу
срещулежащ
срещуположен
срив
сривам
сривам се
сриване
срина
срина се
сритам
сритвам
сритване
сричам
сричане
сричка
срия
срия се
сроден
сродник
сродница
сродство
сродя
сродя се
сродявам
сродявам се
сродяване
срок
срочен
срочно
срутвам
срутвам се
срутване
срутина
срутя
сръбвам
сръбване
сръбкиня
сръбна
сръбски
сръгам
сръгвам
сръгване
сръдла
сръдлив
сръдльо
сръдня
сръндак
сръчен
сръчкам
сръчквам
сръчкване
сръчно
сръчност
сряда
срязвам
срязване

сражèние, мн. -я, ср. 1. Голямо сблъскване между две неприятелски части, войски, армии; бой. Храбрите панагюрци след едно упорито сражение с многобройните нападатели, башибозуци, били принудени да отстъпят в неравната борба. З. Стоянов. Ясно се различаваха глухи топовни гърмежи. Там почваше ново сражение. Йовков. Три войни беше прекарал той, беше влизал в много сражения, беше атакувал противника в окопите му. Г. Караславов. Водя сражение. Завърза се сражение. || Схватка, сблъскване между противници; борба, бой. Отсетне узнахме, че турци и българи са се сбили и герой на сражението е бил един млад сливненец. Величков. Рачо беше смел, приемаше сражения и при най-голямо несъответствие на силите. Йовков. 2. Прен. Сблъскване между противоположни обществени групи, класи, идеологии и др.: борба. Напред! Животът е сражение! Напред! И прав всегда ходи. Михайловски. Но не забравя мисията своя: / че изборите вече са на прага / и шефът му доверено възлага / сражението тежко да спечели. Ем. п. Димитров.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.