сражèние, мн. -я, ср. 1. Голямо сблъскване между две неприятелски части, войски, армии; бой. Храбрите панагюрци след едно упорито сражение с многобройните нападатели, башибозуци, били принудени да отстъпят в неравната борба. З. Стоянов. Ясно се различаваха глухи топовни гърмежи. Там почваше ново сражение. Йовков. Три войни беше прекарал той, беше влизал в много сражения, беше атакувал противника в окопите му. Г. Караславов. Водя сражение. Завърза се сражение. || Схватка, сблъскване между противници; борба, бой. Отсетне узнахме, че турци и българи са се сбили и герой на сражението е бил един млад сливненец. Величков. Рачо беше смел, приемаше сражения и при най-голямо несъответствие на силите. Йовков. 2. Прен. Сблъскване между противоположни обществени групи, класи, идеологии и др.: борба. Напред! Животът е сражение! Напред! И прав всегда ходи. Михайловски. Но не забравя мисията своя: / че изборите вече са на прага / и шефът му доверено възлага / сражението тежко да спечели. Ем. п. Димитров.
|