сразя̀вам, -аш, несв.; сразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. 1. Повалям чрез удар; убивам, унищожавам. Но меч стареца сразява, / пада в кръв тело облято. Вазов. 2. Побеждавам напълно; разгромявам, поразявам. Лют раздор / делил е сявга нашите два рода, / затуй родът ми твойте дваж срази / и два пъти подгони ги в чужбина. Величков (превод). Ние въстанахме, за да сразим турската тирания, а не мирния турски народ. Дим. Талев. 3. Прен. Дълбоко, болезнено засягам; съкрушавам, поразявам. Тия мои думи го съвсем сразиха. Той въздъхна. Лицето му се беше изкривило от мъка. Д. Немиров. Такова черно отчаяние я срази, че дори и смъртта в този момент не би ѝ изглеждала толкова страшна. Г. Караславов. сразявам се, сразя се страд.
|