срамежлѝв, -а, -о, прил. 1. Който изпитва срам; свенлив. По-рано бе свитичък и срамежлив и не смееше сякаш да си вдигне очите и да погледне човека. Влайков. Не беше това стеснително и срамежливо момче, което се червеше и объркваше пред нея. Йовков. Той беше двадесет и пет годишен момък, беден, срамежлив и тих. Елин Пелин. Срамежливо момиче. 2. Който изразява срам. А върху лицето на непознатия се яви не весела, а тъжна и срамежлива усмивка. Йовков. Сега Герчо се вгледа в срамежливото Кункино лице. Елин Пелин. Срамежлив поглед.
|