срàмно. Нареч. от срамен. Илия оставаше сам, ставаше му срамно и отиваше в кръчмата. Йовков. Срамно и обидно е да пренебрегнеш макар и неволно някого, да не го почетеш. Дим. Талев. Беше ѝ срамно да виси в мръсните, задимени заведения. Г. Караславов.
|