срамя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Правя някого да стане за срам; посрамвам, засрамвам. Тя трябваше да се крие, да се изгуби някъде, за да не срами ближните си. Вазов. Баща ни те даде на моите ръце и аз няма да дам да му срамиш името, чу ли — каза ядосано Иван и го задърпа за рамо. Елин Пелин. Не те е срам! Да крадеш, да ме срамиш! По-добре да не бях те раждал, в земята да бях те заровил. Йовков.
|