срàствам, -аш, несв.; срàсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. срàснат, св., непрех. Сраствам се. Само дивите зверове си пробиваха пътеки между срасналите клони на дърветата. Ст. Загорчинов. Аз бях — така да се каже — сраснал с касиерското си гише. Г. Райчев. Тя и Петко, детето ѝ, бяха толкова срасли с кравата, че я имаха за трети член от семейството си. Кр. Григоров.
|