сребрèя, -èеш, мин. св. сребря̀х, прич. мин. св. деят. сребря̀л, -а, -о, мн. сребрèли, св., непрех. Книж. 1. За коса, брада и под. — придобивам сребрист цвят, почвам да побелявам. Изтокът беше започнал да сребрее и светлината на фара не се виждаше. Д. Добревски. Косите с годините вече сребреят. Мл. Исаев. 2. Блестя с бял, сребрист блясък. По озареното с млечна светлина небе тук-таме сребрееха едри звезди. А. Гуляшки. В низината през леката омара, която бе забулила Розовата долина, сребрееше лъкатушна Тунджа. Дим. Ангелов. Посред гората езеро сребрее, / самото слънце в езерото грее. Ас. Босев.
|