сребрѝст, -а, -о, прил. Книж. 1. Който е подобен по цвят и блясък на сребро. Сребристи разкъсани парцали облаци плуваха по синьото небе. Вазов. Поточе бистро, / сребристо и чисто, / почивка не знае и път си чертае. Елин Пелин. Водите на езерото са сребристи, спокойни и нежни. Н. Фурнаджиев. 2. За коса, брада и под. — побелял. Теодора даже преждевременно застаря и всяка нова бръчка до края на очите ѝ и на сухичкото ѝ лице, и всеки нов сребрист косъм в сколуфите ѝ увеличаваха студенината му към съпругата. Вазов. Сребриста коса. 3. Прен. За глас, тон и под. — мелодичен, звънък, звънлив. Тя наведе черна очи надолу и запя с тънък, сребрист глас. Вазов. Прозвънтя и сребристият смях на момичето. Йовков. Далечна камбана проеча в сребристо ехтение. Ст. Загорчинов.
|