сребрò, мн. няма, ср. 1. Полублагороден ковък метал с хубав бял цвят и силен блясък. Владее обширни периметри с руди от манган, мед и сребро и каменни въглища. Вазов. Чисто сребро ръжда го не хваща. Погов. Самородно сребро. 2. Събир. Изделия, украшения от такъв метал. Оръжието му лъщеше от сребро. К. Петканов. Като я обдари със злато и сребро, прегръщаше я и целуваше ръцете ѝ отгоре и отдолу. Цани Гинчев. 3. Сребърни пари. Как една кесия? Две кесии Едната е пълна със сребро, а другата със злато. Каравелов. Ах богат съм, пребогат съм, / имам злато и сребро. П. Р. Славейков. Само праща да му събираме владичината, по цяла торба сребро. Дим. Талев. 4. Прен. Цвят, блясък, подобен на този метал. Разпръсна огрелият месечко мрака, / потънал в сребро е цял божият свят. Смирненски.
|