сребря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Рядко. Посребрявам. Заря от изгряващ месец сребреше вече тъмното подножие на гората. Ц. Церковски. О, соколче, пиленце шарено! / Кой ти сребри нозе до колене? Нар. пес. сребря се страд.