|
срèбърен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е направен от сребро. Първенците му поднесоха хляб и сол върху сребърен сахан. А. Каралийчев. В двора влезе пълна чевръста жена с гердан от сребърни пари на шията. Ем. Коралов. Сребърен пръстен. Сребърен медал. || Посребрен. Сребърен кръст. Сребърна гривна. 2. Който съдържа сребро. Сребърна руда. 3. Прен. Който има цвят и блясък на сребро. Полетата били покрити със сребърна бисерна роса. Каравелов. Сребърни облачета се рееха тихо по синьото небе. Вазов. Над сребърните стволове на брезите падаха янтарно-жълти листа. Йовков. || За коса, брада, мустаци и под. — сребрист, побелял. Той бил старият учител дядо Ради. Гологлав, зачервен, със сребърна коса. А. Каралийчев. 4. Прен. Мелодичен, звънък. Реката хвърля своите сребърни звънливи ноти от някаква непонятна мелодия. Вазов. С тънък сребърен глас се смееше от друга страна Василена. Йовков. □ Сребърен век (книж.) — според античната митология: епохата след златния век. Сребърен еталон (спец.) — парична система, при която еталонните пари са сребърни и само за среброто съществува свобода на сечене и на претопяване. Сребърна рибка — дребна морска риба със сребрист цвят. Atherina pontica. Сребърна сватба — двадесет и пет годишнина от сватбата.
|