|
средà1 ж. 1. Място, което се намира на еднакво разстояние от всички краища или страни на нещо. Излязоха най-после на един широк мегдан, с кладенец в средата. Вазов. Тоя хан напълно оправдава името си (Средният хан), защото се намира тъкмо на средата на пътя между Пловдив и Пазарджик. Величков. Карай направо по средата на селото. Кр. Велков. 2. Меката вътрешна част на тестено изделие като хляб, козунак и под. Не гледай кората, ами средата. Погов. Отчупи ми от средата на хляба. 3. Момент, време, еднакво отдалечено от началото или края на нещо. Къде средата на юли в манастира се набра доста голяма дружина гости. Вазов. Минаваше средата на май. До изпита оставаха още няколко дни. Г. Райчев. Сега е средата на февруари. Светло слънчево утро. Н. Фурнаджиев. 4. Момент, който противопоставя началото и края на нещо, промеждутъчен момент в течението или развитието на нещо. Една от песните особено се хареса, но тя я прекъсна на средата и захвана две други. Вазов. В средата на разговора той стана и си отиде. □ Златна среда — неувличане в крайности, поддържане мярка в нещата.
средà2 ж. 1. Съвкупност от природни или социални условия, които действат върху човека. Ако средата, от която човек добива най-ранна представа за широкия божи свят, ако тая среда непременно туря свои белези върху душевния наш образ, Гоце може би дължи нещо и на родния си град. Яворов. Средата хората създава, / а той бе между честни хора. Смирненски. Историческа среда. Семейна среда. Социална среда. 2. Общество, чиито членове са свързани поради еднакви условия, професии, идеи и под. В Киев ние бяхме постоянно в средата на украинските писатели. Н. Фурнаджиев. Тя реши да поприказва на учителите да го приемат те в своята среда, да го защитават и да му помагат. Г. Караславов. Но съвсем друг беше Лазар сред семейството си или в средата на неколцината си приятели. А. Гуляшки. Музикална среда. 3. Спец. Вещество, в което стават дадени явления. Въздухът е средата, в която се разпространява звукът.
|