|
срèща ж. 1. Събиране на едно място и разминаване на хора, превозни средства и др., които идват от противоположни, различни посоки; срещане. Той вървеше бързо, мъчеше се да избегне всяка среща, която би го забавила. Йовков. В душата му, възбудена от милата среща с Белчо, се пробудиха всички нежни и хубави спомени за дома. Елин Пелин. Кметът съвсем се пропи Жените го поздравяваха при среща, но след това се извръщаха и го кълняха в ума си. Г. Караславов. На тази гара софийският влак прави среща с влака от Варна. 2. Предварително уговорено събиране на хора на едно определено място; свиждане. Той бе чул с тайна тревога от хана, че ще повика назад пълчищата си, и бе назначил на Балдьо и Радоил среща тая вечер у дома си. Вазов. Стреснаха я ударите на градския часовник. Имаше среща с Борис. Тя се облече бързо и със свито сърце излезе от къщи. Дим. Димов. Копней сърце овчарско младо, / по срещи и хора тъгува. Н. Ракитин. Любовна среща. || Събрание на хора с общи интереси за обсъждане на въпроси, които ги засягат пряко. Творческа среща между писатели. Родителско-учителска среща. 3. Спорт. Състезание. Футболни среща. Боксова среща. Лекоатлетическа среща. □ Добра среща (диал.) — поздрав при срещане, разминаване на хора. Срещаха ме жени и мъже и ме поздравяваха с добра среща и с добър час. Вазов. Другарска среща — а) Събиране на повече хора, които някога са били заедно, обикн. на вечеря на обществено място, за да се видят и повеселят. Устроихме си другарска среща по случай 10 години от завършването на гимназията. б) Веселие, забава на хора, които работят, учат заедно. Довечера студентите от втори курс уреждат весела другарска среща. За среща (воен.) — команда към строено поделение за посрещане на по-горен началник. — Ротааа мирно! За среща на командира глави на десно! П. Вежинов.
|