|
срèщам, -аш, несв.; срèщна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. срèщнат, св., прех. 1. Като вървя, виждам някого, който обикновено се движи от противоположна посока. Тя с трепетно сърце се взираше във всекиго, когото срещнеше, дано познае някой близък човек. Вазов. Той не вървеше ни по пътищата, ни по пътечките и не му се искаше да среща хора. Елин Пелин. Виждам някого, като се намирам някъде. Срещам я често на театър. || Събирам се, виждам се с някого. Гунка не беше чула още нищо за случката в онзи квартал, тя сега почти не срещаше и други момичета. Г. Райчев. Зная положително, че това лице не е равнодушно към вас. То отдавна иска да ви срещне и да поговори с вас на четири очи. Н. п. Филипов. 2. Натъквам се на нещо; виждам, откривам, намирам нещо. Из пътя като срещахме нещо по-забележително, аз все считах за нужно да указвам и обяснявам на бай Ганьо. Ал. Константинов. Тя не е много красива, но е симпатично пъргаво момиче с черни и светли очи, каквито той много рядко е срещал. Елин Пелин. || Изпитвам действието на нещо върху себе си, сблъсквам се с нещо. После заговори за ревизиите си и за мъчнотиите, които срещаше. Йовков. Той не подозирал, че може да срещне такава зверска съпротива от една проста и слаба на глед селянка. Г. Караславов. 3. Събирам някого с друг. Жалко, че случаят не ни срещна повече. Елин Пелин. Пред мене застават стотици мили, близки хора, с които ме е срещала съдбата през живота ми. Г. Райчев. 4. Диал. Посрещам. Ивайло си иде! Народът го среща радостен. Вазов. Кум Милен е човек весел, ще ни срещне царски — взе да мечтае Стойчо. Елин Пелин. Героите наши, като скали твърди, / желязото срещат с железни си гърди. Вазов. срещам се, срещна се страд.
|