Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
сработвам
сработвам се
сработване
сработя
сработя се
сравнение
сравнителен
сравнително
сравня
сравнявам
сравняване
сражавам се
сражаване
сражение
сразя
сразявам
сразяване
срам
срамежлив
срамежливо
срамежливост
срамен
срамене
срамлив
срамливо
срамливост
срамниче
срамно
срамота
срамотен
срамотия
срамотно
срамувам се
срамуване
срамя
срамя се
срасна
срасна се
сраствам
сраствам се
срастване
сребреене
сребрене
сребрея
сребрея се
сребрист
сребристо
сребристобял
сребро
сребробял
среброглав
среброкос
сребролюбец
сребролюбив
сребролюбие
сребролюбка
среброткан
сребря
сребърен
сребърник
сред
среда
среден
среди
средиземен
средиземноморие
средиземноморски
средина
средище
средищен
среднист
среднистка
средно
средноазиатски
среднобългарски
средновековен
средновековие
средногорец
средногорие
средногорка
средногорски
средноезичен
средноимотен
средношколец
средношколка
средношколник
средношколски
среднощ
среднощен
средняк
средняшки
средопостен
средопостница
средорек
средословен
средословие
средоточие
средство
срежа
сресвам
сресване
срета
сретен
среша
срешвам
срешване
среща
срещам
срещам се
срещане
срещен
срещна
срещна се
срещу
срещулежащ
срещуположен
срив
сривам
сривам се
сриване
срина
срина се
сритам
сритвам
сритване
сричам
сричане
сричка
срия
срия се
сроден
сродник
сродница
сродство
сродя
сродя се
сродявам
сродявам се
сродяване
срок
срочен
срочно
срутвам
срутвам се
срутване
срутина
срутя
сръбвам
сръбване
сръбкиня
сръбна
сръбски
сръгам
сръгвам
сръгване
сръдла
сръдлив
сръдльо
сръдня
сръндак
сръчен
сръчкам
сръчквам
сръчкване
сръчно
сръчност
сряда
срязвам
срязване

срèщам, -аш, несв.; срèщна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. срèщнат, св., прех. 1. Като вървя, виждам някого, който обикновено се движи от противоположна посока. Тя с трепетно сърце се взираше във всекиго, когото срещнеше, дано познае някой близък човек. Вазов. Той не вървеше ни по пътищата, ни по пътечките и не му се искаше да среща хора. Елин Пелин. Виждам някого, като се намирам някъде. Срещам я често на театър. || Събирам се, виждам се с някого. Гунка не беше чула още нищо за случката в онзи квартал, тя сега почти не срещаше и други момичета. Г. Райчев. Зная положително, че това лице не е равнодушно към вас. То отдавна иска да ви срещне и да поговори с вас на четири очи. Н. п. Филипов. 2. Натъквам се на нещо; виждам, откривам, намирам нещо. Из пътя като срещахме нещо по-забележително, аз все считах за нужно да указвам и обяснявам на бай Ганьо. Ал. Константинов. Тя не е много красива, но е симпатично пъргаво момиче с черни и светли очи, каквито той много рядко е срещал. Елин Пелин. || Изпитвам действието на нещо върху себе си, сблъсквам се с нещо. После заговори за ревизиите си и за мъчнотиите, които срещаше. Йовков. Той не подозирал, че може да срещне такава зверска съпротива от една проста и слаба на глед селянка. Г. Караславов. 3. Събирам някого с друг. Жалко, че случаят не ни срещна повече. Елин Пелин. Пред мене застават стотици мили, близки хора, с които ме е срещала съдбата през живота ми. Г. Райчев. 4. Диал. Посрещам. Ивайло си иде! Народът го среща радостен. Вазов. Кум Милен е човек весел, ще ни срещне царски — взе да мечтае Стойчо. Елин Пелин. Героите наши, като скали твърди, / желязото срещат с железни си гърди. Вазов. срещам се, срещна се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.