Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	сработвам сработвам се сработване сработя сработя се сравнение сравнителен сравнително сравня сравнявам сравняване сражавам се сражаване сражение сразя сразявам сразяване срам срамежлив срамежливо срамежливост срамен срамене срамлив срамливо срамливост срамниче срамно срамота срамотен срамотия срамотно срамувам се срамуване срамя срамя се срасна срасна се сраствам сраствам се срастване сребреене сребрене сребрея сребрея се сребрист сребристо сребристобял сребро сребробял среброглав среброкос сребролюбец сребролюбив сребролюбие сребролюбка среброткан сребря сребърен сребърник сред среда среден среди средиземен средиземноморие средиземноморски средина средище средищен среднист среднистка средно средноазиатски среднобългарски средновековен средновековие средногорец средногорие средногорка средногорски средноезичен средноимотен средношколец средношколка средношколник средношколски среднощ среднощен средняк средняшки средопостен средопостница средорек средословен средословие средоточие средство срежа сресвам сресване срета сретен среша срешвам срешване среща срещам срещам се срещане срещен срещна срещна се срещу срещулежащ срещуположен срив сривам сривам се сриване срина срина се сритам сритвам сритване сричам сричане сричка срия срия се сроден сродник сродница сродство сродя сродя се сродявам сродявам се сродяване срок срочен срочно срутвам срутвам се срутване срутина срутя сръбвам сръбване сръбкиня сръбна сръбски сръгам сръгвам сръгване сръдла сръдлив сръдльо сръдня сръндак сръчен сръчкам сръчквам сръчкване сръчно сръчност сряда срязвам срязване	срèщам се, -аш се, несв.; срèщна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Като вървя, виждам се, разминавам се с някого. Там се срещна, почти сблъска, с една калугерица. Вазов. Откак се видяха в лозето на хаджи Смион, втори път не се бяха срещнали. Вазов. Ти страниш, щом се срещнемe, Сашка, по широкия пуст булевард. Хр. Радевски. \|\| Виждам се с някого, като се намирам някъде. Срещам се с нея понякога на концерт. \|\| Виждам се с някого. Всичко се знаеше: защо съм ходил, с кого съм се срещал. Величков. Посрещнат с голямо гостоприемство и почит, той се срещна с всички по-видни селяни. Йовков. Поръча вино и го черпи с видима радост, че са били живи и здрави пак да се срещнат. Елин Пелин. \|\| Устройвам си среща с някого. Дойна излезе на двора, после мина в градината и спря на онова място, където се срещаха със Стефан. Йовков. Върни се в село, след два дена пак тук ще се срещнем. Елин Пелин. Те се разделиха, като уговориха да се срещнат на другия ден за тържеството. Дим. Димов. \|\| Поддържам връзки, познанство с някого. Той отбягва и не ще да се среща с мене. В. Друмев. Ти ноще по къра ходиш, / с комити се срещаш! Вазов. Повечето време прекарвам в селата, срещам се и живувам със селяните. Н. п. Филипов. 2. Доближавам се, допирам се с нещо на едно място или в една точка. Двете стрехи се срещаха нависоко и между върлините, наслагани начесто, се виждаше сеното под керемидите. Йовков. \|\| Натъквам се, сблъсквам се. По-добро ще е, болярино, да разправя как се срещнахме с агарянци и как единият падна в ръцете ни и сега седи вързан в кулата. Ст. Загорчинов. 3. Участвам в състезание; състезавам се. Двата отбора се срещнаха в мач за републиканско първенство. 4. Само 3 л. Намира се, съществува, случва се. Той беше с добро сърце и с добродетели, каквито вече рядко се срещаха. Йовков. На всяка крачка се срещат пречки непреодолими. Елин Пелин. Там се въдеха сърни, зиме се срещаха и гладни вълци. Ем. Станев. □ Погледите (очите) ни се срещат — поглеждаме се едновременно право в очите. Често погледите им се срещаха и се топяха в безмълвно, тихо блаженство. Йовков.

Речник