с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
| сработвам
сработвам се
сработване
сработя
сработя се
сравнение
сравнителен
сравнително
сравня
сравнявам
сравняване
сражавам се
сражаване
сражение
сразя
сразявам
сразяване
срам
срамежлив
срамежливо
срамежливост
срамен
срамене
срамлив
срамливо
срамливост
срамниче
срамно
срамота
срамотен
срамотия
срамотно
срамувам се
срамуване
срамя
срамя се
срасна
срасна се
сраствам
сраствам се
срастване
сребреене
сребрене
сребрея
сребрея се
сребрист
сребристо
сребристобял
сребро
сребробял
среброглав
среброкос
сребролюбец
сребролюбив
сребролюбие
сребролюбка
среброткан
сребря
сребърен
сребърник
сред
среда
среден
среди
средиземен
средиземноморие
средиземноморски
средина
средище
средищен
среднист
среднистка
средно
средноазиатски
среднобългарски
средновековен
средновековие
средногорец
средногорие
средногорка
средногорски
средноезичен
средноимотен
средношколец
средношколка
средношколник
средношколски
среднощ
среднощен
средняк
средняшки
средопостен
средопостница
средорек
средословен
средословие
средоточие
средство
срежа
сресвам
сресване
срета
сретен
среша
срешвам
срешване
среща
срещам
срещам се
срещане
срещен
срещна
срещна се
срещу
срещулежащ
срещуположен
срив
сривам
сривам се
сриване
срина
срина се
сритам
сритвам
сритване
сричам
сричане
сричка
срия
срия се
сроден
сродник
сродница
сродство
сродя
сродя се
сродявам
сродявам се
сродяване
срок
срочен
срочно
срутвам
срутвам се
срутване
срутина
срутя
сръбвам
сръбване
сръбкиня
сръбна
сръбски
сръгам
сръгвам
сръгване
сръдла
сръдлив
сръдльо
сръдня
сръндак
сръчен
сръчкам
сръчквам
сръчкване
сръчно
сръчност
сряда
срязвам
срязване
|
срещу̀ предл. 1. За означаване, че нещо се намира или извършва на противоположната страна или в противоположна посока спрямо друго. Срещу мене пътят се пак издигаше и виеше по едно голо бърдо. Вазов. Баща му седна срещу него, сне шапката и въздъхна. Елин Пелин. Седнали един срещу друг, те неволно се наблюдаваха след дълга раздяла. Стаматов. Мелодията беше еднообразна, но бърза, игрива, весела Гроздан вече играеше срещу каменаря. Йовков. || За означаване, че нещо се извършва, става, в посока към друго; по посока на, към, насреща. От някъде излезе кучето, застана сред двора, премига срещу хвърчащите снежинки. Елин Пелин. 2. За означаване, че някой или нещо се приближава откъм противоположна посока; към. Срещу нас, пеши и възседнали на магарета и коне, идеха старци и жени. Йовков. Ненко се сбърка какво да стори Но изведнъж току тръгна из пътеката срещу Тинка. Влайков. Срещу мене се зададе кола. || За означаване на движение, противоположно на друго движение; против. Тя вървеше нататък и се бореше с мъка срещу вятъра. Елин Пелин. Корабът се движеше бавно нагоре, срещу течението. Дим. Талев. Вие вървите край брега, срещу течението на шумящата Ерма. Ал. Константинов. 3. За означаване на враждебно отношение към много или противопоставяне на нещо; против. Аз вече пушка нарамих / и на глас тичам народен / срещу врага си безверна. Ботев. Еньо се озлоби срещу брата си. Елин Пелин. Ако отвори дума за имота — бащина воля, ще каже, не можеше да иде срещу нея. Г. Караславов. Твърд като камък, той отстояваше срещу изкушенията. Елин Пелин. || За означаване, че нещо се извършва за предпазване, защита от друго нещо; против. Широка добруджанска равнина, / срещу горещите ти ветрове / и твоето мъчително безводие / ще засадим високи лесове. Мл. Исаев. 4. За означаване, че нещо се върши във вреда на някого или че се вземат известни мерки по отношение на някого или нещо; по отношение на, спрямо. Боже, защо ме не вразуми, ама ме остави да вляза в грях срещу моята най-близка. Елин Пелин. Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване, освен за тежки престъпления. Конст., чл. 29. 5. За означаване, че действието се извършва, става непосредствено преди настъпването на определен ден; в навечерието на. В петък срещу събота валя като из ведро. Г. Караславов. Срещу големите празници всякога ни ушиваха по нещо ново. Йовков. Срещу Нова година. Срещу Коледа. || За означаване, че действието се извършва непосредствено преди някакво друго действие; преди. Обикновено в тая бедна селска черква нощем не палеха кандила; само срещу литургия ставаше изключение. Вазов. Всяка вечер ние виждахме тоя голям и светъл огън да пламва на едно и също място. Гледахме го и срещу боевете в нощите, на провадийските височини. Йовков. 6. За означаване, че нещо се заплаща или дава в замяна на друго нещо; в замяна на. Съдебните власти се бяха съгласили, срещу парично възнаграждение, да ни прекарат във втората категория виновни, които бяха включени в амнистията. Величков. По-рано дълги години той управлявал един от саловете, които срещу малка такса пренасяли кола и пътници през реката. Йовков. От баща си Киро наследи 46 декара. От Кръстьо срещу къщата взе 6 декара. Г. Караславов. Сиромах Дончо нямаше никаква земя и работеше на по-заможните селяни срещу храна. Дим. Ангелов. || За означаване, че нещо може да се даде или получи посредством друго; посредством, чрез. Дадоха документа срещу подпис. 7. За означаване на разлика при съпоставяне, сравнение на еднородни неща. Бяха отпуснати тази година 100 стипендии срещу 80 през миналата година.
|