срѝвам се, -аш се, несв.; срѝна се, -еш се, мин. св. -ах се, и срѝя се, -ѝеш се, мин. св. срих се, св., непрех. 1. Падам, като се свличам бързо надолу; събарям се. Една зимна сутрин задуха топъл вятър и снежните преспи се сринаха в урвите. А. Каралийчев. Беше тихо и момчето много ясно чу, когато по сипея на отсрещния бряг се сринаха камъни. Ем. Коралов. 2. Диал. Обикн. мн. и 3 л. ед. Спускаме се в голямо количество и бързо. Потоци от хора се сринаха по улиците към театъра и задръстиха салона. Каралийчев. Само за няколко мига тия чудни, незнайни хора се сринаха като лавини от хълма и се втурнаха към селото. Ем. Коралов.
|