срѝтвам, -аш, несв.; срѝтам, -аш, св., прех. 1. Ритвам набързо; смушквам. Кучето тръгна след него, но той го срита с крак. А. Гуляшки. Арап ага срита гневно коня си с железните стремена. Дим. Талев. 2. Събирам с ритане нещо на купчина. Ние сритваме сламата отпреде им и те отново захрупват. Йовков. сритвам се, сритам се страд.
|