срѝчам, -аш, несв., прех. 1. Чета, изговарям, като произнасям всяка сричка отделно. А-а-Андон — Ба-ба-Баде — сричаха и пееха учениците. Дим. Талев. Знаеше да записва името си, да брои и да срича от читанката. Г. Райчев. 2. Прен. Чета лошо, неразбрано, като спирам на отделни срички или думи. Забравихме да четем, сричаме, като вземем вестник, и ако не турим пръст — прескачаме редове. Стаматов. Сричаше, отвикнал беше да чете, пък и през всичкото време на четенето мислеше какво става навън. Г. Караславов. Не чете бързо писмото, ами едва го срича. сричам се страд. Редовете не могат да се четат, не могат и да се сричат.
|