срѝчка ж. Гласна или съчетание от гласна и съгласна, които се произнасят с един издишен тласък. И той самодоволно, тържествено произнесе отсечено, сричка по сричка: Ска-ге-рак! Йовков. На двора се чу ясен детски глас, който безучастно и на сричка четеше. Елин Пелин. □ Затворена сричка (грам.) — сричка, която завършва на съгласна, напр. къл-бест, гост, ден и т. н. Отворена сричка (грам.) — сричка, която завършва на гласна, напр. ви-но, сре-ща и т. н.
|