срòдник, мн. -ци м. Лице, което има роднински връзки с някого; роднина. Да бях имал сега поне един братец или някой сродник. Блъсков. Калугерицата знаеше, че Рада няма никакъв калеко, нито какъв да е сродник по селата. Вазов.