Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
сработвам
сработвам се
сработване
сработя
сработя се
сравнение
сравнителен
сравнително
сравня
сравнявам
сравняване
сражавам се
сражаване
сражение
сразя
сразявам
сразяване
срам
срамежлив
срамежливо
срамежливост
срамен
срамене
срамлив
срамливо
срамливост
срамниче
срамно
срамота
срамотен
срамотия
срамотно
срамувам се
срамуване
срамя
срамя се
срасна
срасна се
сраствам
сраствам се
срастване
сребреене
сребрене
сребрея
сребрея се
сребрист
сребристо
сребристобял
сребро
сребробял
среброглав
среброкос
сребролюбец
сребролюбив
сребролюбие
сребролюбка
среброткан
сребря
сребърен
сребърник
сред
среда
среден
среди
средиземен
средиземноморие
средиземноморски
средина
средище
средищен
среднист
среднистка
средно
средноазиатски
среднобългарски
средновековен
средновековие
средногорец
средногорие
средногорка
средногорски
средноезичен
средноимотен
средношколец
средношколка
средношколник
средношколски
среднощ
среднощен
средняк
средняшки
средопостен
средопостница
средорек
средословен
средословие
средоточие
средство
срежа
сресвам
сресване
срета
сретен
среша
срешвам
срешване
среща
срещам
срещам се
срещане
срещен
срещна
срещна се
срещу
срещулежащ
срещуположен
срив
сривам
сривам се
сриване
срина
срина се
сритам
сритвам
сритване
сричам
сричане
сричка
срия
срия се
сроден
сродник
сродница
сродство
сродя
сродя се
сродявам
сродявам се
сродяване
срок
срочен
срочно
срутвам
срутвам се
срутване
срутина
срутя
сръбвам
сръбване
сръбкиня
сръбна
сръбски
сръгам
сръгвам
сръгване
сръдла
сръдлив
сръдльо
сръдня
сръндак
сръчен
сръчкам
сръчквам
сръчкване
сръчно
сръчност
сряда
срязвам
срязване

срòдство, мн. няма, ср. (рус.). 1. Остар. Общност, близост по произход; родство, роднинство. Доверието, с което се ползуваше Смилец пред татарския хан, и сродството и дружбата му с византийския император обезпечаваха им мира и благата му. Вазов. 2. Прен. Прилика, сходство поради еднакви основни белези, свойства. Без това сродство между неговата душа и душата на народа той ще остане чужд на последния. Вазов. Сродство в характерите. □ Химическо сродство (хим.) — свойство на химически елементи да влизат в реакция при известни условия; афинитет.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.