срòдство, мн. няма, ср. (рус.). 1. Остар. Общност, близост по произход; родство, роднинство. Доверието, с което се ползуваше Смилец пред татарския хан, и сродството и дружбата му с византийския император обезпечаваха им мира и благата му. Вазов. 2. Прен. Прилика, сходство поради еднакви основни белези, свойства. Без това сродство между неговата душа и душата на народа той ще остане чужд на последния. Вазов. Сродство в характерите. □ Химическо сродство (хим.) — свойство на химически елементи да влизат в реакция при известни условия; афинитет.
|