сродя̀вам, -аш, несв.; сродя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Рядко. Чрез женитба правя някой да стане роднина на друг. Случаят го бе сродил с богати хора. 2. Прен. Правя някой да се чувства много близък, сроден на друг, силно привързвам един към друг. Сродяват нас еднакви идеали, стремежи висши. К. Христов. Като малко дете той чул от майка си една песен. Оттогава и до ден днешен той си мисли, че песента сродява хората. К. Петканов. сродявам се, сродя се страд.
|